Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?
• Биоразнообразие Земеделие и почви
• Радина Калдамукова
• 07 February 2023
Древната устойчива процедура на развъждане на дървета и шубраци измежду селскостопанска продукция набира мощ в международен мащаб
Радина Калдамукова е създател в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени " Pioneers into practice ”, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.
Когато мислим за изменението на климата и излъчвания на парникови газове, нормално си представяме електроцентрали, заводи, коли и комини, които бълват пушек, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният бранш и методът, по който управляваме земята, както и световна хранителна система, са измежду най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е антична и в същото време още веднъж възродена процедура, при която умишлено се интегрират дървета със аграрни култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този метод се реализира трансформиращо, многофункционално решение за потребление на земята и понижаване на парниковите излъчвания. Агростопанствата могат да се приготвят за промените в климата, като сведат до най-малко риска от загуба на годишна продукция посредством диверсификация на продукцията и агролесовъдство.
Промените в потреблението на земята, по-специално заменяне на горите с пасища и обработваеми площи за произвеждане на фуражи за пасища, дърводобив и други антропогенни действия, способстват за ¼ от разпределението на парниковите излъчвания (Фиг. 1). Поради тази причина е належащо намаляването на излъчванията от аграрния бранш да заеме централна роля в тактиките за акомодация.
Фигура 1: Разпределение на парникови излъчвания по браншове. Източник
От друга страна, нарасналите температури през вегетационния интервал, рисковите горещини, сушата, горските пожари в пасищата, както и честите проливни дъждове са факторите, които способстват за понижените добиви в селското стопанство в международен мащаб.
Прогнозираните нараствания на рисковите топлинни събития се чака да доведат и до спомагателен топлинен стрес за добитъка, което значи огромни стопански загуби за производителите.
Изменението на климата може да провокира широкомащабни промени в цените и наличността на огромна част от селскостопанските артикули,
като зърнени храни, кафе, захар, яйца, мляко, плодове, зеленчуци, говеждо месо, памук, фураж и доста други.
• Радина Калдамукова
• 07 February 2023
Древната устойчива процедура на развъждане на дървета и шубраци измежду селскостопанска продукция набира мощ в международен мащаб
Радина Калдамукова е създател в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за специалисти в региона на климатичните промени " Pioneers into practice ”, проведена от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в областта на климата – Climate-KIC. Има ползи в региона на агроекологията и нововъведенията в земеделието, аквапониката, устойчивото потребление на естествените запаси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото многообразие. Ентусиаст-градинар и последовател на биоземеделието.
Когато мислим за изменението на климата и излъчвания на парникови газове, нормално си представяме електроцентрали, заводи, коли и комини, които бълват пушек, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният бранш и методът, по който управляваме земята, както и световна хранителна система, са измежду най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е антична и в същото време още веднъж възродена процедура, при която умишлено се интегрират дървета със аграрни култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този метод се реализира трансформиращо, многофункционално решение за потребление на земята и понижаване на парниковите излъчвания. Агростопанствата могат да се приготвят за промените в климата, като сведат до най-малко риска от загуба на годишна продукция посредством диверсификация на продукцията и агролесовъдство.
Промените в потреблението на земята, по-специално заменяне на горите с пасища и обработваеми площи за произвеждане на фуражи за пасища, дърводобив и други антропогенни действия, способстват за ¼ от разпределението на парниковите излъчвания (Фиг. 1). Поради тази причина е належащо намаляването на излъчванията от аграрния бранш да заеме централна роля в тактиките за акомодация.
Фигура 1: Разпределение на парникови излъчвания по браншове. Източник
От друга страна, нарасналите температури през вегетационния интервал, рисковите горещини, сушата, горските пожари в пасищата, както и честите проливни дъждове са факторите, които способстват за понижените добиви в селското стопанство в международен мащаб.
Прогнозираните нараствания на рисковите топлинни събития се чака да доведат и до спомагателен топлинен стрес за добитъка, което значи огромни стопански загуби за производителите.
Изменението на климата може да провокира широкомащабни промени в цените и наличността на огромна част от селскостопанските артикули,
като зърнени храни, кафе, захар, яйца, мляко, плодове, зеленчуци, говеждо месо, памук, фураж и доста други.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ